|
|
| ДОБАВИ СТРАНИЦАТА КЪМ СВОИТЕ ФАВОРИТИ |
ТУБЕРКУЛОЗА
|
Белодробна туберкулозаНародната медицина препоръчва използване на мед и прополис при лечение на белодробна туберкулоза. Влиянието на меда и прополиса върху микобактерията - възбудител на туберкулозата не трябва да се абсолютизира. Не случайно в медицината съществува отделно клинично направление - фтизиатрия, което се занимава с диагностика, лечение, профилактика, епидемиология на туберкулозата. Диагностиката и лечението на туберкулозата е много отговорно мероприятие. Тези действия трябва да бъдат извършвани от компетентни специалисти. Лечението включва комплекс от дейности - назначават се противотуберкулозни медикаменти, при необходимост се провежда хирургично лечение. Балнео-санаториалното лечение е задължителен компонент, който увеличава вероятността от оздравяване на заболелия. През целия цикъл на лечение, което продължава години, е необходимо щателно бактериологично изследване на пациента. В заключение. По принцип самолечението е опасно нещо. При туберкулоза това важи с още по-голяма сила, още повече, че тези болни представляват опасност и за околните. Така, че медът и прополисът трябва да бъдат разглеждани само като добавъчни средства, които повишават устойчивостта на организма и подпомагат оздравителния процес. Конкретно се препоръчва използване на натурален пчелен мед - по 1 супена лъжица 3 - 4 пъти дневно. Може да се използва и 10 - 30% прополисово краве масло по 1 супена лъжица 3 пъти дневно, 1 - 2 часа преди храна, разтворено в 1 чаша топло прясно краве мляко. Болните трябва да приемат 4 - 7 кг. прополисово масло в продължение на 4 - 10 месеца. Данните и рецептата са от книгата на д-р Стоймир Младенов "Мед и медолечение", ДИ Земиздат, С. 1971, стр. 203
Тези дни /08.07.2009 г./ реших да заведа детето си на 4 - 5 години в туб диспансера на гр. Пловдив за проба манту, тъй като ми прави впечатление, че няма постваксинален белег, което може да бъде признак на неуспешно проведена противотуберкулозна ваксинация. От хорски приказки разбрах горе-долу къде се намира въпросния туб диспансер /белодробна болница/. За по-сигурно реших да потърся в google. Представете си изненадата ми. Нищо не можах да намеря. Ако не ми вярвате, потърсете и Вие. попаднах на един форум в bg-mamma, където майки се питаха за същото - къде да открият въпросния туб диспансер. Както обикновено се оказа, че моят проблем го имат още много хора. Една от майките беше описала нещата така: Намира се на Мария Луиза доста след завода на Кока-кола. По-скоро се пада в
скобелева майка. Ето го точно къде се намира: Това донякъде ми помогна и успях да открия туб диспансера в Пловдив - доста голяма сграда с порутена мазилка, обилна зеленина наоколо и паметник на учен пред входа. На портала няма никакви указания, че това е белодробна болница. Табела има чак на сградата. От справката, която ми дадоха на регистратурата се оказа, че детският кабинет работи от 13:30 до 19:00 часа и се завежда от д-р Пердикациева. За да стигнете до детския кабинет най-добре е да не минавате по коридора на основния корпус пълен с болни, а да заобиколите сградата отвън. Не случайно детския кабинет е направе извън основната сграда на болницата. Адресът на болницата е: "Пловдив, бул. "Цариградско шосе" 108. Тел. за справки 032 608396, тел. на управителя на болницата 032 633220. Най-лесно можете да стигнете до нея така: Пътувате по бул. "Цариградско шосе" към "Скобелева майка". На последното кръстовище, което е преди моста и е без светофари, завивате на дясно и веднага обръщате в посока към града в допълнителното платно. Карате към 100 - 200 метра и болницата е от лявата страна. На картата по-долу болницата е обозначена със стрелка.
Помествам тази информация, тъй като в днешно време за туберкулоза много се говори. Релано, тази информация би трябвало да е на официалния сайт на МЗ /още не съм проверявал дали я има там/, на факта, че търсачките откриват само новини за задължения на белодробните болници, протести на работещите в тях, заплаха от закриване на белодробни болници е многозначителен и показва нагледно какво е отношението на държавата Република България към този въпрос. Нещата са повече от опасни и престъпни. Тези мисли ме карат да се върна назад във времето, когато още работех в Окръжна болница гр. Толбухин, днес МБАЛ - гр. Добрич. Ще Ви разкажа този случай, защото той е много показателен за българския управленчески манталитет по принципа на коленния рефлекс. Тогава бях млад и амбициозен асистент по детски болести към филиала на ВМИ Варна /днес Медицински университет гр. Варна/ в гр. Добрич. Сравнително скоро бях завършил Ленинградския педиатрически медицински институт и имах желание да направя всичко възможно за децата, които лекувам, за студентите си, за болницата в която работя, за катедрата ми по педиатрия и т.н. Обучението ни в Ленинградския педиатрически медицински институт беше нещо уникално, към което винаги се връщам в мислите си с носталгия и съжаление, че в България това е нещо непостижимо и невъзможно дори днес. Няма да навлизам в подробности, защото може да се напише книга по този въпрос, но кой ли пък ще я прочете. Фиксирам вниманието Ви върху туберкулозата. В Ленинградския педиатрически медицински институт сме изучавали фтизиатрия /наука за туберкулозата/, както и детска фтизиатрия /особености на туберкулозата в детската възраст, профилактика, имунизации, усложнения и т.н/. Руската фтизиатрична школа е изключително пълна с традиции. Без традиции борбата с туберкулозата е обречена на неуспех. Неуспех узначава много загинали хора, много инвалидизирани хора, огромна опасност да се разболеят здрави хора, огромна нужда от пари за лечение, сграден фонд и т.н. Упражненията ни по фтизиатрия изцяло бяха в специализирани туберкулозни и белодробни болници. Една част от тях бяха заключени и запечатани в буквалния смисъл на думата. Представляваха огромни охранявани сгради, болници, в "спящ" вид. Асистентите ни сваляха печатите, отключваха вратите и какво виждахме вътре. Болница, заредена с лекарства, операционни, които могат да бъдат използвани във всеки един необходим момент, инструкции и схеми на поведение на персонала при възникване на съответни ситуации и т.н. Тогава на нас ни беше обяснявано, че туберкулозата никога не е била побеждавана. Че тя протича с периоди на увеличаване и намаляване на заболеваемостта и циклите и продължават около десет години. Тези "спящи" болници са направени именно заради това, да бъдат готови за противодействие, когато активността на заболяването се увеличи. Прибрах се в BG родината. Бях смаян от много неща, но няма да Ви занимавас с това. Липсваше ми обаче академичния дух, преподавателите ми професори, академици, научни работници, асистенти - Гиря Илич Баиров, Вячислав Петрович Часнык, Алберт Возгенович Папаян, Владимир Алферов, Чутко, Матвеев, Королев, Лариса Степановна, Никифоров, Гордеев......много са. Липсваше ми онзи творчески и организационен дух, бих казал героичен, благодарение на който тази руска школа не е допуснала по време на 900 дневната обсада на Ленинград в града да пламнат епидемии от чума, тиф, холера. Хората са умирали от студ, глад, но не и от епидемии. Та реших да поканя Алберт Возгенович Папаян, мисля тогава един от ректорите на института, главен нефролог и хематолог на тогавашната РСФСР, та белким част от тези неща да се усетят и при нас. Пристигна професор Папаян в BG. Подробностите съм ги забравил /това е преди около 25 години/, но си спомням, че администрацията на болницата в лицето на директора на болницата, или главния лекар д-р Димов така и не намери време да го покани на разговор. Ден минава, втори минава, трети минава, а Папаян пита. "Будет встреча?" А аз се чудя какво да му кажа. "Будет, будет". Накрая получава аудиенция от зам. главния лекар на болницата в Добрич д-р Попов - челюстно - лицев хирург. В работен порядък, в неговия кабинет, защото администрацията в Добрич през тези години е по принцип винаги и страшно ангажирана и няма време за гости, особено ако са от Русия. Лично аз бях много притеснен, че съм поканил толкова знаещ и можещ човек, а нашите кабинетни плъхчета се чудят как да го разкарат. Преамбюла на "домакина" беше повърхностен и изпълнен с някаква надменност на прозападно ориентирана прохождаща демокрация. Аз, в качеството си на преводач, бях седнал до Папаян на едно канапенце, а д-р Попов беше седнал зад бюрото си в много тясно кабинетче, което въздействаше още по-угнетяващо. Папаян слуша, слуша 2 - 3 минути. Грузинските му и без друго леко изпъкнали и закръглени очи с всеки изминат момент ставаха все по-кръгли и по-изпъкнали от удивление. Накрая не издържа, сръга ме с лакет, по момчешки в ребрата и каза "Сега ще му задам само един въпрос". Усетил напрежението в гласа му, аз изтръпнах от неудобство и обида. "А какво е положението при Вас с туберкулозата?" попита много сериозно той. Д-р Попов, от висотата на челюстно - лицевата си хирургия и на длъжността си зам. главен лекар на окръжната болница в Добрич само дето не се изсмя на този въпрос и тогвори, че "При нас въпросът с туберкулозата отдавна е приключен и че това заболяване не се среща по българските земи". След този категоричен отговор, професор Папаян ми каза простичко "Пошли!" /да си тръгваме, тук нямаме повече работа/. Стана и си тръгнахме. Остана му една надежда. Среща с академичните среди. Професор Калчев - тогава ректор на медицинския филиал в Добрич го "прие" в стола на болницата, похапвайки. На акдемични теми не се говори тогава. Папаян си отиде, а туберкулозата си остана. С руската школа си отиде и профилактиката, училищните лекари, стоматологични кабинети, флуорографите за ранно откриване на болести на белите дробове. Сега се правят някакви опити за възраждането им. Съдейки по резултатите от проточилата се здравна реформа много много плахи. Народът на това му казва изтърви питомното, че тръгни да гониш дивото. Дано да го стигнем, бедни народе! За съжаление си остана и онова дебелашко чувство, че туберкулозата в BG е прочетена книга. Отношението към заболяването е лековато и едва ли не към нещо като грип или простуда, която се лекува. Днешната ми разходка в интернет ме убеди, че само медиите нещо мъркат по въпроса. Има ли официален сайт на Министерството на здравеопазването, в който простосмъртните да прочетат за туберкулозата и за туб диспансерите, за ваксинациите? Или ще се надяваме да си умрем от нещо по-модерно - свински грип, птичи грип, СПИН, инфаркт, инсулт, рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на простатата, блъснати от автобус, автомобил...... Пловдив, 08.07.2009 г. |
ПЧЕЛНО ПЧЕЛЕН ПРОПОЛИСОВ НАТУРАЛЕН ПЧЕЛЕН МЕД ОТ АНАСОН НАТУРАЛЕН ПЧЕЛЕН МЕД - БУКЕТ ОТ ДОБРУДЖА НАТУРАЛЕН ПЧЕЛЕН МЕД - БУКЕТ ОТ ДОБРУДЖА ЗА ПОРЪЧКИ 032624753 В ПЛОВДИВ БУЛ. ВАСИЛ АПРИЛОВ 56
/ДО МАГАЗИНА ЗА КРЕПЕЖНИ ЕЛЕМЕНТИ/, МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ В МАГАЗИН "ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ" НА УЛ. ХАН АСПАРУХ" 73 В МАГАЗИНА НА УЛ. "СЛАВЯНСКА" 25 Б В МАГАЗИНА ЗА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ НА УЛ.
"ХАН АСПАРУХ" 119 В МАГАЗИНА ЗА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ НА УЛ. "ПЕТКО Д.
ПЕТКОВ" 51 УЛ. "ВИХРЕН" 37 ПРОДАВА СЕ НАТУРАЛЕН ПЧЕЛЕН МЕД ОТ ДОБРУДЖА И ПЧЕЛЕН ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
